Преференциална оферта

Венеция - Милано - 5 дни/3 нощ. - 480 лв.

Екскурзии в България

Разпечатайте офертата

1 ден в Боровец и Дворецът Царска Бистрица - 30.06. | 04.08.24

1 Дни / 0 Нощувки
Автобус
Оцени тази оферта (5.00 от 11 вота)

Цена 35 лв.

Информация за програмата
Сподели

ЕДИН ДЕН В РИЛА ПЛАНИНА - БОРОВЕЦ И ПОСЕЩЕНИЕ НА ДВОРЕЦА ЦАРСКА БИСТРИЦА

Маршрут: София - Боровец - София

Дати на отпътуване: 30.06. | 04.08.24

Отпътуване в 8:00 ч. от пл. Александър Невски и ул. Оборище – София. Пристигане в Самоков. Името на града е забележителен културен факт и отразява възникването и развитието му около огромните механични чукове за добиване на желязо, наречени „ Самокови“ или само-кове. Основна предпоставка за възникването на днешния град, началото на който трябва да търсим най-късно в годините на Втората българска държава, е било производството на желязо от богатите с руда земи около него. С железодобива – най-типичното производство за населението в Самоковско до Освобождението, са свързани развитието и процъфтяването на града.
Железодобивът и скотовъдството създават условия за развитието и разцвета на множество занаяти, които от своя страна стават предпоставка за развитието на търговията. В града работят над 300 чарка за гайтани, 40 абаджийски работилници, десетки мутафчии, железари, грънчари, медникари, златари, антикари, кожари, а предприемчиви търговци разнасят техните стоки по всички краища на страната и извън нея и преди всичко в рамките на Астро-Унгарската империя.
През 1856 година Антон Унтерберг – лекар по професия, основава първата в града стъкларска фабрика, а десет години по-късно се създава и спиртната фабрика на братя Хаджигюрови. Градът се замогва. Населението му достига дванадесет хиляди жители.
Успоредно с икономическия, процъфтява и културния живот в Самоков. Векове наред красотата на Рила прелива в духовния свят на планинеца, допълва и обогатява неговия естетически усет. Не случайно в края на осемнадесети век тук се формира Самоковската художествена школа, която става основа за духовното изграждане на цялата нация.

В града се полагат основите и на българския периодичен печат. Прави го Константин Фотинов с неговото списание “Любословие”.
Наред с културния живот съвсем естествено се развива и просветното дело. Убедително доказателство за това са 16-те “Главни правила за управление на Самоковското общонародно българско училище” от 1861 година.
В началото на ХХ в. се заражда фабричното производство. Построяват се текстилната фабрика ”Бъдещност” и ленена фабрика „Рилски лен” и тютюневи складове, които поемат работната ръка. Земеделието е слабо развито.

Посещение на Историческия музей. Експозицията „Самоков – дух и метал” е посветена на значението на града като железодобивен, занаятчийски и културен център. Археологически находки илюстрират хилядолетни металургични традиции. Действащи макети на пещите за топене на желязо „видня” и на механичните чукове „самоково” онагледяват произхода на името Самоков. Занаятите през Възраждането (XIX в.) – абаджийство, златарство, грънчарство, медникарство – са илюстрирани с образци и инструментариум. Рядък занаят е обработката на полускъпоценни камъни по антични мостри – антикарство. Интересен е фактът, че в средата на XIX в. в Самоков е открита стъкларска фабрика, в която работели майстори от Карлсбад, Карлови Вари в дн. Чехия.

Посещение на Автентичният архитектурен комплекс на Девическия манастир, който датира от XVIII и XIX в. Манастирът е основан през 1772 г. от Баба Фота на мястото на Хилендарския метох. През 1872 г. уставът на манастира бил вписан в кондиката на Митрополитската църква. Монахините се издържали с предене и тъкане и поддържали училище за момичета. Неговият патронен празник е на 1 октомври – Покров на Пресвета Богородица. Самоковци вярвали, че Света Богородица разпростирала своя плащ над града и го пазела от разорение.

През 1839 г. била осветена новата църква, за която рисува икони известният самоковски художник Димитър Зограф, а Захари Зограф започва изписването на църквата със сцената на Покровителна Богородица в преддверието.

В манастира се съхраняват мощите на Св. Сава Сръбски.

Митрополитската църква „Успение на прсв. Богородица”, седалище на митрополита на Самоковска епархия, е построена през 1712 г. като еднопрестолна църква. През 1783-1795 г. се извършва разширение и преустройство, което приключва през 1835 г. с двата странични олтара. Част от големите икони са изработени в Света гора, а дърворезбеният иконостас бил поръчан около 1793 г. на майстор Андоний в някой от атонските манастири. Част от празничните икони са работа на Христо Димитров (1745-1819). След второто голямо преустройство на църквата иконостасът бил разширен от майстор Атанас Теладур, а иконите са от Димитър Зограф, Захари Зограф, Иван Иконописец, Никола Образописов и други представители на Самоковската художествена школа. След Освобождението е построена нартиката с колонадата, а през 1892 г. камбанарията. Чешмата е от 1870 г.

Байракли джамия е отворена като музей. Реставриран паметник на културата, тя е единствената запазена джамия от времето на османското владичество. Това е т. нар. Стара джамия, основно преустроена в средата на XIX в. и изписана около 1845 г. от самоковските зографи Иван Иконописец, Коста Вальов и Христо Йовевич в декоративния стил на Самоковската художествена школа. Фотоизложбата „Самоков през фотообектива”, разположена в нея, отразява промяната в градската среда в края на XIX и първата половина на XX в.

Голямата чешма е паметник на културата, обществена сграда от XVII в. в османски имперски стил. Тя е построена като благотворително заведение от управителя на султанската кухня около 1660 г. Тази площадна чешма има богата каменна пластика – уникална обеца, фонтан и къщичка за птички, и др. По дървени тръби бил каптиран извор с вкусна и студена вода. Оттам и легендата, че който пие вода от чешмата, ще остане завинаги в града.

Отпътуване за Боровец - най-старият зимен курорт в страната от 1896 г. Разположен е в източната част на Рила планина с надморска височина 1345 м. , на 70 км от столицата.

Посещение на Двореца „Царска Бистрица“ - бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Построен е между 1898 и 1914 г. Посещава се само парка. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III. Паркът около двореца е изключително красив и подреден. През него минава р. Бистрица. Тук са събрани много редки дървесни видове. Свободно време за разходка. Чист въздух, борови гори, пътеки за разходки и прохлада в горещите дни на лятото!

Пристигане в София около 18:00 ч. на пл. Ал. Невски и ул. Оборище.

Полезна информация

Важно: Препоръчваме на туристите да са с удобни обувки, да си носят вода, връхна дреха, шапка!

Минимален брой туристи за осъществяване на екскурзията: 25 туриста

Крайният срок за уведомяване при недостигнат минимален брой туристи: 2 дни преди датата на заминаване

Начин на плащане: 100% при записване

Срокове за анулации и неустойки:

  • От деня, следващ деня на записването до 5-тия ден преди датата на заминаване – 20 % от общата стойност на туристическата услуга
  • От 5-тия ден до 1-вия ден преди датата на заминаване – 100% от общата стойност на туристическата услуга;

Необходими документи и условия на пътуване: валидна лична карта за български граждани. Офертата не е подходяща за лица с ограничена подвижност. Няма паспортни, визови, медицински и здравни изисквания, свързани с пътуването.

Забележка:

Туроператорът НЕ носи отговорност при промяна на музейните такси и работното време на музеите. Посочените такси са съгласно информацията, поместена в сайтовете на посочените туристически обекти. Възможно е да настъпят промени.

Туроператорът си запазва правото на промени в последователността на изпълнение на програмата по независещи от него причини и не носи отговорност за туристи, недопуснати от съответните власти.