Празници в България
Великден в Арбанаси - Преображенски м-р - Хотнишки водопад - 18.04.25
Цена 59 лв.
Великден в Арбанаси - Преображенски манастир - Хотнишки водопад
Маршрут: София -Архитектурно-исторически резерват Арбанаси - Хотнишки водопад - Преображенски манастир - София
Дата на отпътуване: 18.04.25
Отпътуване от пл. Александър Невски и ул. Оборище в 7:30 ч. Кратка почивка по пътя.
Пристигане в Арбанаси, където всеки камък пази романтичния дух на Възраждането и спомена за бляскавото минало и величието на Арбанаси. През 1921 г. с царски указ Арбанаси е обявено за курорт, а от 2000 г. е със статут на историческо селище от национално значение. В Арбанаси са запазени 80 къщи, 36 от които са национални паметници на културата и архитектурата.5 църкви и 2 манастира с богата вътрешна украса, резба и стенна живопис, създадени през 16-17 век.
Има няколко типа постройки в Арбанаси. Някои приличат на търновските болярски къщи - малки крепости, изградени от камък, с вътрешни стълби и неголеми прозорци с решетки. Други са с дебели основи от камък и са без балкони и еркери. Трети тип къщи имат открит чардак без прозорци, закрит с капаци. Макар скромни на външен вид, арбанашките къщи поразяват с вътрешното си устройство. Всяка къща е имала скривалище. Интересни са и старинните чешми с големи стрехи. Забележителност в селото са седемте църкви, две от които впоследствие са превърнати в манастири. Те са еднокорабни, от камък, с малки зарешетени прозорци и тухлени подове. Във всички църкви има запазени стенописи.
Ще имаме възможността да посетим църквата „Рождество Христово“, Констанцалиевата къща и манастира „Св. Богородица“.
Посещение на Преображенски манастир Св. Преображение Господне - е сред най-големите български манастири. Смята се, че бил основан през 11 в. като метох на Ветопедския манастир от Атон.По време на Втората българска държава ктитори на манастира станали Теодора-Сара, втората жена на цар Иван Александър (1331- 1371) и синът й Иван Шишман. Под царска закрила обителта станала един от най-значимите духовно-религиозни центрове. При завладяването на Търново от султан Баязид манастирът бил разграбен и опожарен. Не е ясно кога бил възстановен, но в края на 18 в. вече съществувал. Стенописите в църквата били нарисувани през 1849-1851 г. от Захари Зограф. Върху южната стена на църквата той изобразил прочутото „Колело на живота”. А вътре я украсил с традиционни библейски сцени и с образи на български светци. В женското отделение Захари Зограф изписал един от най-хубавите си автопортрети. Кольо Фичето построил и камбанария със седем камбани, част от жилищните сгради и главния вход. Част от тези постройки са разрушени при скални свличания.
Фото пауза на Хотнишкия водопад или Кая Бунар (от турски „извор в скалата“), както още го наричат, е една от най-големите природни туристически забележителности в страната. Макар и сравнително малък като размери, водопадът може да ви впечатли с височината си, която надхвърля 30 метра. Той не се спуска съвсем вертикално надолу, а има известен наклон. При пропадането си, водите се блъскат в насрещните скали, което причинява сравнително силен грохот за един не чак толкова голям водопад. Водите му падат сред високи скали, образуващи малък каньон на реката, която го захранва – река Бохот. Красотата на пейзажа прекрасно се допълва от синьозелените води на езерото, жадно поглъщащо водите на водопада.
Вляво от водопада започва живописна, но не много лесна за преминаване еко-пътека.
Тя е представлява удоволствие за окото, но от друга страна е и изключително тясна, като на нея трудно могат да се разминат двама души. На редица места по нейното протежение завоите са плашещо резки и е необходимо да бъдете наистина много предпазливи докато преминавате.
На 2.5 км от водопада се намира село Хотница, където е открита при разкопки праисторическа могила. Тук археолозите разкопали сравнително добре запазени едностайни жилища, датирани към края на енеолита (V хил.пр.Хр.). Тук археолозите попаднали на изненадваща находка – златно съкровище от 39 отворени халки с различен диаметър, направени от тел с различна дебелина, една спираловидна гривна и 4 антропоморфни пластини. Всички предмети са изработени от самородно злато без примеси – 23.5 карата. След откриването на подобни антропоморфни фигурки във Варненския енеолитен некропол, става ясно, че златото от Хотница не е попаднало в енеолитната селищна могила случайно, а е било оставено от неговите обитатели при неизвестни драматични обстоятелства. Хотнишкото съкровище, макар и малко „по-младо” от Варненското и далеч по-скромно от него, представлява важно доказателство за големите постижения на енеолитната цивилизация (около края на V хил.пр.Хр.) в днешните български земи. То е свидетелство, че откритията от Варна и от Дуранкулак не са изолирани явления и потвърждава извода, че тогавашната цивилизация по тези места значително изпреварва в развитието си човешките общности от V хил.пр.Хр., смятани до тези открития за най-развити.
Отпътуване за София. Пристигане след 20.00 ч. на пл. Ал. Невски и ул. Оборище.
Минимален брой туристи за осъществяване на екскурзията: 25 туриста
Крайният срок за уведомяване при недостигнат минимален брой туристи: 2 дни преди датата на заминаване
Начин на плащане: 100% при записване
Срокове за анулации и неустойки:
- От деня, следващ деня на записването до 5-тия ден преди датата на заминаване – 20 % от общата стойност на туристическата услуга
- От 5-тия ден до 1-вия ден преди датата на заминаване – 100% от общата стойност на туристическата услуга;
Необходими документи и условия на пътуване: валидна лична карта за български граждани. Офертата не е подходяща за лица с ограничена подвижност. Няма паспортни, визови, медицински и здравни изисквания, свързани с пътуването.
Забележка:
Туроператорът НЕ носи отговорност при промяна на музейните такси и работното време на музеите. Посочените такси са съгласно информацията, поместена в сайтовете на посочените туристически обекти. Възможно е да настъпят промени.
Туроператорът си запазва правото на промени в последователността на изпълнение на програмата по независещи от него причини и не носи отговорност за туристи, недопуснати от съответните власти.